Нови психоактивни вещества

Новите психоактивни вещества (НПВ) включват много широк кръг наркотици от различни групи, които не са обхванати от международните механизми за контрол (Конвенциите на ООН). В повечето случаи под термина „нов“ се разбира вещество, което отскоро се разпространява на пазара за наркотици и с което отскоро се злоупотребява, а не вещество, което наскоро е било създадено.

Още през 90-те години на ХХ век започват да се появяват така наречените „дизайнерски наркотици“, които са синтезирани с цел да се заобиколи законът. Това означава, че химическата структура на вече забранени вещества се променя така, че да се получи ново, легално вещество. По-късно навлизат в употреба и наименованията „легални наркотици“ и „лабораторни химикали“.

Често пъти в разговорите новите психоактивни вещества се обсъждат като един клас наркотици, което е твърде опростено, тъй като става дума за много голям брой разнообразни вещества с различна фармакология. В края на 2018 г. Европейският център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA) наблюдава 731 НПВ, сред които има синтетични канабиноиди, стимуланти, опиоиди, халюциногени и други.

Голяма част от НПВ вече са забранени от националните законодателства на различни държави, включително и от българското.

Най-голямата опасност от употребата на нови вещества е липсата на почти всякаква информация за тях. Огромна част не са били изследвани върху хора, а много от тях не са били изследвани дори върху животни. Това прави почти невъзможно да се предвидят рисковете и ефектите им върху употребяващите.

Макар статистиката да не показва широко разпространение на употребата на НПВ сред населението в Европа, доста от тях вече са свързани с множество смъртни случаи в различни държави. Други рискове (според вида на веществото) са увреждане на различни органи и системи в тялото, увреждане на психичното здраве, развитие на зависимост.

КАКВО СА НОВИТЕ ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА?

В началото на 90-те години на миналия век в страните от Европейския съюз започват да се разпространяват така наречените „дизайнерски наркотици“. Това са синтетични (синтезирани в лаборатория) психоактивни вещества, чиято химическа структура прилича на тази на вече забранени наркотици, и е променена с цел заобикаляне на закона. По този начин се създават нови вещества, чието действие е подобно на вече забранените им аналози (имащи подобни фармакологични свойства).

Определението за ново психоактивно вещество е следното: „ново наркотично или психотропно вещество, в чиста форма или под формата на препарат, което не е включено в Конвенцията на ООН по упойващите вещества от 1961 г. или в Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, и което може да представлява опасност за здравето на гражданите, сравнима с опасността от веществата, включени в тези конвенции.“

Терминът „нов“ не се отнася толкова до новосъздадено вещество, а по-скоро до схващането, че веществото е предмет на нова злоупотреба. В действителност, повечето нови психоактивни вещества са създадени много преди да започнат да се разпространяват като наркотици, някои съществуват от 30-40 години или повече.

В края на 2016 г. Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA) наблюдава повече от 620 нови психоактивни вещества, които се продават на европейския пазар за наркотици. Тези вещества не са обхванати от международните механизми за контрол и включват широк кръг наркотици, между които синтетични канабиноиди, стимуланти, опиоиди и бензодиазепини. В повечето случаи те се предлагат на пазара като „законни“ заместители на незаконни наркотици, а други се предлагат на малки групи хора, желаещи да експериментират с тях заради предполагаеми нови ефекти.

Днес много голяма част от новите психоактивни вещества вече са забранени от законите в отделните държави. Във Великобритания са забранени всичките. Поради бързото им включване в забранителните списъци, определението „легални наркотици“, което все още се използва понякога, в повечето случаи е погрешно.

В България най-разпространена е употребата на веществата от групата на синтетичните канабиноиди. Тъй като те се смесват с растителна маса с цел да се пушат, най-често на жаргон са наричани „чай“, „билка“, „тамян“.

ОТКЪДЕ ИДВАТ?

Допреди малко повече от 10 години в Европа се откриват само по няколко нови психоактивни вещества (НПВ) всяка година. Повечето са се продавали на пазара за незаконни наркотици, където обикновено са се предлагали като амфетамини или екстази (MDMA). Някои са се продавали специално и са били търсени по наименованието им, други са се продавали като нов вид „екстази“. Произвеждали са се в малки количества в любителски лаборатории или в промишлен мащаб в нелегални лаборатории на организирани престъпни групи. Тези нови НПВ са се наричали „дизайнерски наркотици“.

Днес тези наркотици все още са част от европейския пазар и обикновено са една от дейностите на организираната престъпност. Понякога престъпните групировки използват неконтролирани химикали за прекурсори и като резултат правят ново вещество – било то по случайност или нарочно. По този начин производителите на MDMA са направили PMMA, а след това производителите на амфетамини са синтезирали 4-метиламфетамин. В други случаи НПВ могат да се появят, защото на пазара има недостиг на традиционните незаконни наркотици.

Около 2005 г. изникват пазарите за „легални наркотици“ и „лабораторни химикали“, на които се предлагат стимулантите BZP и метилон, а скоро след това – и мефедрон. Тези пазари водят до драстичното увеличаване на броя НПВ през последните години и до поставянето им в дневния ред на глобалните политики. За успеха на тези пазари допринася и фактът, че тези вещества са се продавали открито в специализирани магазини (head shops) в градовете, както и чрез интернет.

Една от най-големите групи НПВ са смесите за пушене, съдържащи синтетични канабиноиди, чиято цел е била да се разпространяват като легален заместител на канабиса. Тези продукти първо са били популяризирани в Европа под марката „Спайс“ около 2005 г. и са се продавали като билкови смеси за пушене, маскирани като тамян или стайни ароматизатори. От тогава до сега още стотици различни продукти са били рекламирани и продавани. Същите тези продукти са и причина за нанасянето на много сериозни вреди през последните години. Примери за това са няколко случая в САЩ и Русия, при които голям брой хора са били приети в спешните отделения, а също така има и смъртни случаи.

Покрай пазарите за „легални наркотици“ и „лабораторни химикали“ съществуват и редица продукти, съдържащи НПВ, които се продават маскирани като „хранителни добавки“. Тези продукти не са насочени към хората, употребяващи за забавление, а към онези, които искат да подобрят външния си вид и мисловната си дейност. По този начин НПВ достигат до нови групи потребители. Едно такова вещество, засечено за първи път в Европа през 2014 г., е адрафинил – производно на лекарството модафинил. Адрафинил се продава като „ноотропична“ добавка с твърдението, че увеличава енергията и подобрява концентрацията и паметта.

Новите психоактивни вещества могат да се появят на нелегалния пазар и заради отклоняване на легални лекарства. През последните години тази група НПВ добива значимост поради злоупотребата с лекарства по рецепта в Европейския съюз (ЕС) и увеличаващия се незаконен внос на лекарства от страни извън ЕС.

Като цяло нарастването на пазара за НПВ е възможно единствено заради засилването на общата свързаност по света, задвижвана от глобализацията и интернет. Много от НПВ се произвеждат в големи количества от химически и фармацевтични компании в Китай и Индия. Оттам те се изпращат в Европа, където се преработват в готови продукти, опаковат се и се продават. Някои НПВ се произвеждат на основата на лекарства, които са отклонени от законни вериги на доставки или са произведени незаконно. Други вещества се произвеждат в незаконни лаборатории, разположени в Европа или в други региони. Данните от различни показатели, включително броя на разкритите незаконни лаборатории, анализа на открити количества отпадъци от производството на синтетични наркотици и конфискациите на прекурсори за наркотици, показват, че в Европа през последните няколко години е налице разширяване на този вид производство.

Някои НПВ се продават открито чрез видимата част на интернет и в специализирани физически магазини, често под формата на „легални стимуланти“. Наред с това те се продават чрез онлайн пазари в „тъмната мрежа“ и на незаконния пазар за наркотици, в някои случаи под съответното им наименование, а в други случаи, с цел заблуда, се предлагат под името на незаконни наркотици, включително хероин, кокаин, екстази и бензодиазепини.

Повече от 70% от новите вещества, открити чрез системата на ЕС за ранно предупреждение, са се появили през последните пет години. През 2016 г. в Европа за първи път са открити 66 нови вещества.

При наблюдението си през 2013 г. Европейският център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA) е идентифицирал 651 интернет магазина, продаващи „легални наркотици“ или „лабораторни химикали“ на потребителите от ЕС. Съществуват още много онлайн магазини, продаващи хранителни добавки, които съдържат нови психоактивни вещества, но те не се наблюдават редовно от системите за наблюдение на наркотиците.

ЗАКОНОВА РЕГУЛАЦИЯ

Появата на новите психоактивни вещества (НПВ) в Европа повдига много въпроси за потенциалните здравни рискове от тяхната употреба и проблемите, които биха възникнали в сътрудничеството между правоприлагащите органи, ако дадено вещество е поставено под контрол в някои европейски страни, а в други – не. Постигнато е било съгласие, че тази ситуацията може да бъде подобрена чрез обмен на информация и чрез установяване на процедура по определянето на риска от употребата на тези вещества и евентуално, поставянето им под контрол.

Всичко това води до създаването на механизъм, наречен „Споразумение за съвместни действия”, засягащ информационния обмен, оценката на риска и поставянето под контрол на НПВ, установен чрез официален документ от Съвета на Европейския съюз по време на датското председателство на 16.06.1997 г.

Споразумението за съвместни действия възприема тристепенен подход на действие: обмен на информация – Системата за ранно предупреждение; оценка на риска и процедура по поставянето под контрол на новите вещества.

През последните години Европейският център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA) става все по-активен в наблюдението на НПВ, които не са включени в двете Конвенции на ООН, но които могат да представляват здравен и социален риск за обществото. Доскоро тази дейност се осъществяваше според условията на специфичен законов инструмент, приет от Съвета на ЕС на 10.05.2005 г. – Решение 2005/387/ПВР на Съвета относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества. На практика този инструмент представлява ревизия на „Споразумението за съвместни действия” от 1997 г.

На 21.11.2017 г. Съветът на ЕС приема Регламент (ЕС) 2017/2101, който заменя Решение 2005/387/ПВР от 2005 г., с цел да се засили Системата за ранно за предупреждение и да се направи по-бърз процесът на оценка на рисковете. На същата дата се приема и Директива (ЕС) 2017/2103, която включва НПВ в определението за „наркотик“. Страните-членки на ЕС са длъжни в 6-месечен срок да забранят новите вещества, за които Европейската комисия е взела решение да се включат в определението за “наркотици”.

В България бързо развиващите се тенденции на нелегален трафик и пазар на НПВ наложиха през 2011 г. да бъдат приети промени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и да бъде създадена нова Наредба на Министерски съвет за класифициране на веществата като наркотични. Тези нормативни промени позволяват НПВ много по-бързо да бъдат включвани в забранителните списъци в Наредбата.

В резултат на тези действия голяма част от новите психоактивни вещества вече са забранени в страните от Европейския съюз.

КАК СЕ УПОТРЕБЯВАТ?

Тъй като новите психоактивни вещества са много на брой и се разпространяват в разнообразни форми, начините за употреба също са различни. Тези наркотици могат да бъдат под формата на таблетки, капсули, прах, кристали, течности или смесени с растителна маса. В зависимост от формата, в която са, те могат да се поглъщат, смъркат, пушат или инжектират.

КОЙ УПОТРЕБЯВА?

Новите психоактивни вещества (НПВ) се употребяват от хората поради много от същите причини, които важат и за традиционните незаконни наркотици като канабис, екстази или хероин. Други хора ги употребяват в опит да заобиколят закона, търсейки да купят наркотик, който още не е станал забранен. Друга причина за употребата им е, че много от тези вещества са по-евтини от традиционните им незаконни аналози. Някои малки групи хора специално търсят НПВ, защото искат да експериментират с тях заради предполагаеми нови ефекти. А други хора ги избират, защото се опитват да скрият употребата им от своите работодатели и близки с помощта на факта, че много от новите вещества не се откриват с рутинните тестове за наркотици.

Според направените през последните години европейски изследвания, употребата на НПВ остава ниска сред общото население. Експертите предполагат обаче, че, както е и при традиционните незаконни наркотици, разпространението на употребата на НПВ е много по-високо или е свързано с по-голяма вероятност от вреди в някои групи хора.

Европейската статистика

Едно изследване на Евробарометър от 2014 г. на малко повече от 13 000 младежи (15-24 г.) от страните-членки на ЕС задава въпроса за употребата на НПВ. В резултат, 8% от участниците казват, че са употребявали някакво ново вещество поне веднъж, 3% са ги употребявали през последната година. Най-високите нива на употреба през последната година са били в Ирландия (9%), Испания и Франция (по 8%), и Словения (7%), а най-ниските – в Малта и Кипър (0%).

Редица държави включват НПВ в провежданите от тях проучвания сред общото население, но използваните различни методи и въпроси ограничават възможностите за сравнение между държавите. От 2011 г. насам 11 европейски държави са предоставили национални оценки за употребата на нови психоактивни вещества. Сред младите хора (на възраст между 15 и 34 г.) разпространението на употребата на тези вещества през последната година варира от 0,3% в Австрия до 1,6% в Чешката република и Ирландия.

Данни от проучвания относно употребата на мефедрон са налични за Великобритания (Англия и Уелс). Въз основа на резултатите от най-новото проучване (проведено през 2015/2016 г.) употребата на този наркотик през последната година сред лицата на възраст между 16 и 34 г. се оценява на 0,5%, което е спад в сравнение с нивото от 1,1%, регистрирано през 2014/2015 г.

Малък брой проучвания съдържат въпроси, свързани с употребата на синтетични канабиноиди. Според направените оценки употребата на синтетични канабиноиди през последната година сред лицата на възраст между 15 и 34 г. възлиза на 1,5% в Латвия и на 0,4% в Словакия през 2015 г. и на 0,1% във Финландия през 2014 г. Също през 2014 г. приблизително 4% от лицата на възраст между 18 и 34 г. във Франция са посочили, че са използвали синтетични канабиноиди някога през живота си.

Според изследване на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) от 2015 г., проведено сред 15- и 16-годишните ученици от 35 европейски държави, употреба някога през живота на НПВ е докладвана от 4% от учениците, като най-високи равнища на този показател са установени в Естония и Полша (по 10% във всяка от тези държави).

Употребата на НПВ сред високорисково употребяващите наркотици е предмет на проучване, проведено от EMCDDA през 2016 г. Проучването открива, че макар цялостното ниво на употреба в Европа да е ниско, моделите на употреба са свързани с редица проблеми. По-голямата част (22) от европейските държави отчитат по-високи или по-ниски нива на употреба на НПВ сред високорискови групи употребяващи, макар че по-широко разпространената употреба сред лицата, които употребяват опиоиди и стимуланти чрез инжектиране, е ограничена в Унгария и някои райони във Великобритания. Инжекционна употреба на синтетични катинони е отчетена от половината (15) от държавите, като в много случаи в отделните държави се употребяват различни вещества.

Например във Великобритания е разпространена употребата на мефедрон, във Финландия се употребява алфа-PVP, в Унгария — пентедрон, а в Словения — 3-MMC. Употребата на синтетични канабиноиди чрез пушене сред маргинализирани групи употребяващи, включително сред бездомните и лишените от свобода, е нарастващ проблем, който е отчетен от около две трети от европейските държави.

Понастоящем броят на хората в Европа, които постъпват на лечение за проблеми, свързани с употреба на НПВ, не е голям, но вероятно в тази област е налице непълно докладване. През 2015 г. около 3 200 пациенти или по-малко от 1% от лицата, постъпили на специализирано лечение за употреба на наркотици в Европа, са съобщили за проблеми, свързани с тези вещества. Във Великобритания около 1 500 постъпили на лечение (или около 1% от всички лица, които получават лечение за употреба на наркотици) са посочили синтетичните катинони като основен употребяван наркотик. Унгария и Румъния също отчитат относително голям брой употребяващи нови психоактивни вещества, които постъпват на лечение за употреба на наркотици.

Българската статистика

През 2016 г. синтетичните канабиноиди са най-често срещаните нови психоактивни вещества в България по отношение на броя случаи на изземване и иззето количество – 124 отделни случая на идентифициране (96,9%). Най-голямото количество идентифициран синтетичен канабиноид в България за периода е веществото 5F-MDMB-PINACA. MDMB-CHMICA е най-често идентифицираният синтетичен канабиноид – 81 случая.

Според данни от Националното представително проучване относно нагласи и употреба на психоактивни вещества сред общото население в България (на възраст 15-64 г.) 1,1% от анкетираните са употребявали поне веднъж в живота си НПВ (между 37 030 и 64 802 души). За употреба на НПВ през последните 12 месеца съобщават 0,4% от анкетираните (0,5% от мъжете; 0,3% от жените).

Във възрастовата група 15-34 г. разпространението на употребата на НПВ през последната година е 1,1% (1,3% от мъжете и 0,9% от жените). По отношение на употребата на НПВ през последните 30 дни само 0,1% от лицата на възраст 15-64 г. (и то само мъже) съобщават за наличието на такава. Употребата през последния месец при младото население (на възраст 15-34 г.) също е 0,1%.

Разпространение на употребата сред българските ученици

През 2016 г. с подкрепата на Националния фокусен център за наркотици и наркомании са проведени проучвания относно нагласи и употреба на психоактивни вещества сред учениците от 9-12 клас в училищата на територията на 12 града (Благоевград, Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Смолян, София и Шумен).

По отношение на употребата на нови психоактивни вещества (НПВ) някога през живота най-малък брой ученици са употребявали тези вещества в градовете Благоевград, Видин и Смолян (по 2,6%), а най-голям брой – в гр. София (11%).

По отношение на употребата на НПВ през последните 30 дни най-малък брой ученици посочват, че са ги употребявали в гр. Смолян (0,9%), а най-голям брой – в гр. София (3,7%).

По отношение на ежедневна или почти ежедневна употреба на НПВ най-малък брой ученици посочват, че имат такава употреба от гр. Благоевград (0,4%), а най-голям – от гр. Габрово (2,2%).

КЛАСИФИКАЦИЯ И ЕФЕКТИ

Съществуват различни класификации на новите психоактивни вещества (НПВ). Голямото разнообразие от такива вещества и честата поява на нови прави класификацията им трудна. Може би най-информативни са класификациите според ефектите им и според химическата им структура.

Класификация според ефектите

Новите психоактивни вещества могат да бъдат разпределени в следните групи според техните ефекти:

Класификация според химическа структура (Служба на ООН по наркотиците и престъпността)

• Аминоиндани– това са стимуланти, които представляват аналози на амфетамина. Някои от най-разпространените са MDAI, 5-IAI и 2-AI.
• Триптамини – това са халюциногени, производни на псилоцибин и ДМТ. Някои от тях са 5-MeO-DMT, 5-MeO-DPT, AMT, 4-AcO-DMT и 4-AcODiPT.
• Вещества, подобни на фенциклидините – това са вещества, структурно подобни на фенциклидина (РСР) и кетамина, и са класифицирани като арилциклоалкиламини. Те действат на централната нервна система (ЦНС) предимно като стимуланти или като дисоциативи. Представители на тази група са 3-MeO-PCE и 4-MeO-PCP.
• Синтетични канабиноиди– това са агонисти на канабиноидните рецептори, които предизвикват ефекти, подобни на тези на тетрахидроканабинол, основното психоактивно вещество в канабиса. Синтетичните канабиноиди често се смесват с растителни продукти и се продават под имена като „Спайс“, „К2“, „Kronic”. Някои такива вещества са JWH-018, JWH-250, AM-2233, AKB-48, AB-PINACA.
• Синтетични катинони– това са аналози или производни на катинон (вещество под международен контрол и една от активните съставки на растението кат). Те обикновено имат ефекти на стимуланти и включват често докладвани нови психоактивни вещества като мефедрон и MDPV.
• Фенетиламини– тази група включва веществата амфетамин, метамфетамин и MDMA, и множество нови вещества, които са с подобна химична формула. Обикновено действат като стимуланти, но при модифицирането им може да се получат силни халюциногени като Bromo-Dragonfly. Някои от най-разпространените са 2C-E, 2C-I, 4-FA, PMMA, 4-FMA, 5-APB, 6-APB и 2C-C-NBOMe.
• Пиперазини– тези вещества често се продават като екстази поради това, че действат като стимуланти на ЦНС. В редки случаи могат да действат като опиоиди (MT-45). Най-често докладваните вещества от тази група са бензилпиперазин (BZP), mCPP (1-(3-хлорофенил)пиперазин) и TFMPP (1-(3-трифлуорометил-фенил)пиперазин).
• Вещества с растителен произход– тази група включва растения с психоактивни качества. Най-често докладваните са:
• Кратом– растение, родом от Югоизточна Азия, което съдържа алкалоида митрагинин. Действа като стимулант в ниски дози и като седатив във високи.
• Салвия дивинорум– растение, родом от гористите местности на Оксака, Мексико. Съдържа активното вещество салвинорин А, което е халюциноген.
• Кат – растение, родом от Сомалийския полуостров и Арабския полуостров. Листата на растението се дъвчат и отделят стимулантите катинон и катин.
• Други вещества:
• Вещества, имитиращи ефектите на класическите халюциногени (LSD, ДМТ). Могат също да имат остатъчни стимулиращи ефекти.
• Опиоиди– депресанти на ЦНС. Имат действие подобно на морфина.
• Седативи/Хипнотици– депресанти на ЦНС. Имитират ефектите на вещества като бензодиазепините.
• Вещества, имитиращи ефектите на традиционните стимуланти като кокаин, амфетамини, метамфетаминии екстази.

ВОДЯТ ЛИ ДО ПРИСТРАСТЯВАНЕ?

За много голяма част от новите психоактивни вещества (НПВ) липсват научни изследвания върху животни или хора, с които да се проучи потенциалът им да предизвикват зависимост. Фрамакологията на много вещества дори не е известна, поради което не може да се предположи какви ще бъдат ефектите им. Въпреки това, има известно количество данни, идващи от изследвания с животни, от сайтове на употребяващи, болници и служби за лечение на зависимости, допитвания по телефона или онлайн.

Синтетични канабиноиди

Няколко души са търсили помощ за лечение на абстинентни симптоми заради веществото MDMB-CHMICA. Съобщава се и за развитие на толеранс. Това говори, че този наркотик може да предизвика зависимост. Има някои данни, сочещи същото и за синтетичния канабиноид MDMB /N/-Bz F (MDMB-FUBINACA).

Може да се очаква, че употребата и на други синтетични канабиноиди може да доведе до зависимост, така както и употребата на канабис е възможно да я предизвика. Причината за това е, че канабиноидите се свързват с канабиноидните рецептори в мозъка и така предизвикват биологичен отговор и съответните ефекти на наркотика.

Важно е да се знае, че синтетичните канабиноиди са по-потентни (с по-голяма сила), пълни агонисти на канабиноидните рецептори за разлика от тетрахидроканабинола (главната психоактивна съставка в канабиса), което определя по-силните ефекти от употребата им и вероятно по-силната зависимост, до която могат да доведат.

Стимуланти

Синтетични катинони: данните за мефедрон показват развитие на силна психологическа зависимост, както е при амфетаминоподобните стимуланти. Има данни, че MDPV също предизвиква зависимост.

Производни на амфетамина (например някои фенетиламини): развитието на сериозна психологическа зависимост е напълно възможно.

Пиперазини: има данни от изследвания с животни, че BZP може да доведе до зависимост.

Може да се предположи, че всички стимуланти, които имат подобна фармакология, ще имат и подобен потенциал да предизвикват зависимост.

Опиоиди

Със сигурност има съобщен случай на зависимост с абстинентни симптоми за AH-7921. Някои употребяващи са съобщили за леки абстинентни симптоми след спиране на употребата на MT-45. Добре известно е, че фентанилът предизвиква силна зависимост. Същото може да се очаква и от неговите производни.

Може да се предположи, че всички опиоиди, които имат подобна фармакология (агонисти на опиоидните рецептори), ще имат и подобен потенциал да предизвикват зависимост.

КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ?

Независимо от това към коя група принадлежат новите психоактивни вещества (НПВ), някои рискове се отнасят за всички тях:

• Ефектите и рисковете могат да са непредвидими. Повечето от НПВ не са добре проучени и има силно ограничени данни за въздействието и рисковете, които употребата им носи.
• Променливи или неочаквано високи концентрации. Дори в един и същ „продукт“ или опаковка може да има различни концентрации на психоактивни вещества. Това може да е причина за свръхдоза или други вредни последствия за здравето.
• Множество вещества в една опаковка. Някои психоактивни вещества се разпространяват под определени търговски имена като K2, Spice и т.н., но дори в една и съща „марка“ може да има смесица от няколко различни вещества с неизвестни ефекти и рискове.
• Едно вещество може да бъде продавано за друго. Някои НПВ се разпространяват като „заместители“ на по-традиционни наркотици, но могат да имат различни и по-интензивни ефекти и съответно по-големи рискове за здравето.
• При инжекционна употреба използването на нестерилни игли и спринцовки може да причини кожен абсцес и заразяване с кръвнопреносими инфекции като ХИВ и хепатити.

Синтетични канабиноиди

Поради високата си потентност и това, че синтетичните канабиноиди са пълни агонисти на канабиноидните рецептори, дори краткотрайна или нередовна употреба може да има нежелани ефекти като безсъние, проблеми с паметта, главоболие, замаяност, налудни идеи.

Употребата на тези вещества е свързана с висок риск от развитие на психоза, особено при млади употребяващи. Синтетичните канабиноиди са свързани с опасни ефекти върху различни органи и системи и с множество смъртни случаи.

Най-честите странични ефекти са тахикардия, силна възбуда, раздразнителност, обърканост, замаяност, халюцинации, налудни идеи, повишено кръвно налягане, гадене и повръщане, световъртеж и болки в гърдите.

Ефектите върху централната нервна система варират от главоболие до кома и включват припадъци, миоклонус (внезапно, бързо, кратко и неволно потрепване на мускул или мускулна група), кататоничен ступор, церебрална исхемия и енцефалопатия. Описани са случаи на сърдечно-съдови усложнения от болки в гърдите до инфаркт на миокарда и спиране на сърцето. Има и данни за остро увреждане на бъбреците и бъбречна недостатъчност. При хронична употреба са възможни белодробни усложнения и пневмония.

Продължителната употреба води до развитие на абстинентен синдром. Симптомите са подобни на тези при абстиненция при употреба на канабис и включват: тревожност, мускулна болка, втрисане, анорексия, резки промени в настроението и тахикардия, но са по-интензивни.

Синтетични катинони и други стимуланти

Прием на високи дози или хронична употреба на синтетични катинони могат да доведат до сериозни странични ефекти като халюцинации, делириум, хипертермия (висока температура) и тахикардия (учестена сърдечна дейност). Повтарящата се употреба е свързана с параноя и халюцинации и някои пациенти проявяват симптоми като психомоторна възбуда, обилно потене, повишен праг на болка, агресивност (състояние на тежка възбуда). Симптомите включват още дехидратация, поражения върху мускулите и бъбречна недостатъчност, което може да доведе до полиорганна недостатъчност и смърт.

Употребата на други нови психоактивни вещества, действащи като стимуланти, носи рискове като: силна възбуда, психотични симптоми, хипертермия, тревожност, свръхбдителност, сърдечно-съдова токсичност, припадъци, бъбречна или дихателна недостатъчност, делир, серотонинов синдром, инсулт, импулсивно поведение, зависимост, депресия, увреждане на познавателните процеси и психоза.

Има данни за множество смъртни случаи в следствие на употребата на различни НПВ от групата на стимулантите.

Психеделици и дисоциативни вещества

Рисковете включват инциденти, травми, агресивни и психотични състояния, остра токсичност за малкия мозък, сърдечно-съдова токсичност, дихателна недостатъчност, зависимост, проблеми с настроението и паметта, сърдечно-съдови проблеми, болки в корема, увреждане на бъбреците, пикочния мехур или уринарния тракт (за кетамин или метоксетамин).

Депресанти – опиоиди и бензодиазепини

Рисковете включват свръхдоза, припадъци при абстиненция, състояния на объркване, зависимост, увреждане на познавателните процеси, абстинентен синдром. И за двете групи депресанти има описан голям брой смъртни случаи.

Особено висок риск от свръхдоза и смърт има при употребата на фентанил и неговите производни (опиоди от групата на фентанилите), които са в пъти по-силни от хероина и морфина.

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА УПОТРЕБЯВАЩИЯ?

Хората, които злоупотребяват с вещества или са зависими, много често отричат това. Опитите да им се забрани да употребяват не вършат работа. Паниката също не е от полза в такива случаи.

За да се помогне на употребяващият, е важно да се събере достатъчно информация за проблема му, за рисковете от употребата и да се избегне проявата на предразсъдъци.

Това, което може да се предприеме като първи стъпки за помощ, е:

• Поставяйте ясни граници по отношение на употребата и ги отстоявайте.
• Говорете с употребяващия само, когато не е под влияние на вещества. Избягвайте обвинения, говорете с факти и запазете максимално спокойствие.
• Нека употребяващият да знае как се чувствате вие по отношение на употребата му.
• Бъдете критични както към поведението на употребяващия, така и към своето собствено.
• Опитайте се да разберете дали има други проблеми, които стоят в основата на употребата и възможно ли да се направи нещо за тяхното разрешаване или не.
• Подкрепяйте всеки опит на употребяващия да потърси специализирана помощ.
• Потърсете помощ от специалист, работещ в областта на зависимостите. Той ще прецени по-точно каква е тежестта на употребата, какво може да се предприеме в момента и ще ви даде насоки как да действате.
• Потърсете помощ от свои близки хора, които да ви подкрепят. Не оставайте сами с проблема.

Важно!

Имайте предвид, че за повечето от новите психоактивни вещества (НПВ) все още няма уринни тестове и тяхната употреба трудно би могла да бъде засечена по този начин. Ако все пак забелязвате нетипично поведение у вашия близък и имате съмнение за употреба, не се колебайте да потърсите помощ от специалист. Поради факта, че голяма част от НПВ не са добре проучени и се знае малко за техните ефекти и рискове, е по-добре, без да губите време, да потърсите консултация с психолог, който има опит в работата с употребяващи и зависими.

Употребата на някои НПВ може да доведе до отключването на психоза (вещества от групите на стимулантите, синтетичните канабиноиди и халюциногените). Ако вашият близък има много неадекватно поведение и се притеснявате за себе си и за него, незабавно потърсете помощ от психиатър.

Употребата на други НПВ може да доведе до потискане на дишането при свръхдоза (вещества от групите на опиоидите и бензодиазепините). Ако вашият близък се чувства зле, не е в съзнание, не реагира или има проблеми с дишането, незабавно потърсете спешна медицинска помощ.