Никотинът е психоактивно вещество от групата на алкалоидите. Извлича се от листата на растението тютюн (Nicotiana tabacum). Никотинът също така се произвежда и синтетично.

Освен никотин в тютюневия дим се съдържат над 4000 други химически вещества, 43 от които са известни канцерогенни съединения и 400 други са токсични.

В чист вид никотинът е прозрачно вещество със силен мирис, стипчив и дразнещ вкус. Действието му е в зависимост от приетото количество: при ниски дози може има кратковременен стимулиращ ефект върху централната нервна система, при по-високи дози може да има потискащ ефект върху нея, което може да доведе до кома, спиране на дишането и смърт (например при случайно поглъщане на течност от електронни цигари).

В дългосрочен план употребата на никотин е рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания, за инфаркт и инсулт.

Никотинът е едно от веществата, които много бързо предизвикват силна психологическа и физическа зависимост.

По данни на Световната здравна организация всяка година над 5,6 милиона души в  целия свят умират преждевременно от заболявания, свързани с тютюнопушенето. В Европа тютюнопушенето формира 12,2% от глобалното бреме на болестите и е причина за 2,3 до 21% от всички смъртни случаи. В България кореспондиращите данни са съответно 13,5% от всички болести и 12,4% от смъртните случаи. Изчислено е, че приблизително 650 000 граждани на ЕС умират преждевременно всяка година заради употребата на тютюн, включително и непушачи. (Данни от Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020)

ОТКЪДЕ ИДВА?

Тютюнът е сред първите неща, които привличат вниманието на Христофор Колумб при пристигането му в Новия свят. През 1560 г. френският посланик в Португалия Жан Нико де Вилман (Jean Nicot de Villemain), изпратил тютюн и семена в Париж от Бразилия, твърдейки, че растението може да се използва в медицината. От името на посланика произлиза и латинското наименование на растението – Nicotiana tabacum.

Нико изпратил емфие (смлян на ситно тютюн, който се приема чрез смъркане) на Катерина Медичи, кралицата на Франция по това време, като ѝ казал, че с него може да излекува мигрената си. Нико, който страдал от хронично главоболие, твърдял, че смъркането на емфие значително е облекчило болките му. При кралицата „лечението“ с емфие също дало ефект. Впечатлена от растението и ефектите му, тя предложила да се нарече Herba Regina (билката на кралицата).

През 1828 г. Вилхелм Хайнрих Поселт (Wilhelm Heinrich Posselt), лекар, и Карл Лудвиг Райнман (Karl Ludwig Reinmann), химик, първи изолирали никотина от растението тютюн, като според тях той бил отрова.

През 1843 г. Луис Мелсенс (Louise Melsens), белгийски химик и физик, установява емпиричната му химична формула, а през 1893 г. Адолф Пинер  (Adolf Pinner) и Рихарт Волфенщайн (Richard Wolffenstein) описват и структурата му.

През 1904 г. никотинът за първи път бил синтезиран изкуствено от A. Pictet and P. Crepieux.

Днес тютюнът (Nicotiana tabacum) се култивира и отглежда с успех в много страни, между които е и нашата. В него се съдържа обикновено не повече от 1% никотин. Негова разновидност е махорката (Nicotiana rustica), която се отглежда предимно в Латинска Америка, Русия и Индия. Tя съдържа до 6% никотин и служи като суровина за производството му.

Чистият алкалоид никотин не се използва в медицината и единственото му приложение е като наркотик и инсектицид.

КАК СЕ УПОТРЕБЯВА?

Никотинът в тютюна може да се приема чрез дъвчене, смъркане или пушене (тютюн за дъвчене, цигари, пури, лули, емфие), т.е. по всички възможни начини, без да минава през храносмилателната система, тъй като много бързо се обезврежда в черния дроб. Чрез пушене се приема и никотинът, съдържащ се в течностите за електронни цигари.

Като се изключат специалните дъвки за тези, които искат да спрат употребата на цигари, никотинът се приема най-вече чрез пушене. По-голямо количество никотин се съдържа в пурите и лулите, но съотношението между общото количество и поетия никотин при пушенето им остава приблизително същото.

КАКВИ СА ЕФЕКТИТЕ ОТ УПОТРЕБАТА?

Физиологичните и психологическите ефекти от употребата на тютюна се дължат именно на никотина.

Основните ефекти са:

  • учестяване на сърдечната дейност;
    •    повишаване на кръвното налягане;
    •    отделяне на адреналин в организма;
    •    прилив на енергия, бодрост и подобряване на настроението.

Известно време след изпушването на последната цигара, нивата на допамин и адреналин спадат, оставяйки пушача леко раздразнен и нуждаещ се от нова доза никотин.

След прима на никотин обикновено се усеща т. нар. „кик“, който се дължи на стимулиращото му въздействие върху надбъбречните жлези и в резултат на това на освобождаването на епинефрин (адреналин). Този прилив на адреналин стимулира организма, което води до внезапно освобождаване на глюкоза, както и повишаване на кръвното налягане, сърдечната честота и дишането.

Никотинът също така потиска производството на инсулин от панкреаса, причинявайки на пушачите лека хипергликемия. В допълнение, никотинът косвено води до освобождаване на допамин в части от мозъка, които контролират удоволствието и мотивацията.

Тази реакция се наблюдава и при употребяващи наркотици (като кокаин и хероин) и се смята, че е в основата на усещанията, които пушачите активно търсят. В същото време, никотинът може да има и седативен ефект, в зависимост от нивото на нервна възбуда на пушача, както и приетото количество.

Продължителната употреба на никотин води до развитието на толеранс. Никотинът се метаболизира сравнително бързо и изчезва от организма в рамките на няколко часа. По тази причина част от толеранса се губи през нощта и пушачите често съобщават, че първите цигари за деня са най-силните или „най-добрите“. Толерансът прогресира с развитието на деня, а в края му цигарите имат по-малко влияние.

Когато никотинът попадне в белите дробове, чрез потока на кръвта той се пренася до мозъка за около 10 секунди. В следствие от въздействието му върху клетките на мозъка се отделят вещества – невротрансмитери, които влияят върху човешкото поведение. Никотинът оказва влияние и върху периферната нервна система като повишава кръвното налягане и ускорява пулса. При поемане на по-високи дози никотинът може да има и потискащо действие, характеризиращо се с отслабване на вниманието и понижаване на концентрацията. Свиването на кръвоносните съдове външно се изразява в бледност, а влошеното кръвоснабдяване на кожата причинява по-бързото ѝ стареене. Никотинът влияе и на скелетните мускули като причинява слаб, но забележим тремор.

Ефектът на никотина върху висшата нервна дейност не е едностранен. От една страна почти всички изследвания показват, че той действа възбуждащо, но от друга е известно, че пушачите възприемат цигарата като средство, което им помага да потиснат нервността и стреса. Това противоречие е наречено парадокс на Несбит.

При пушачите, лишени от никотин, силно се занижават интелектуалната и физическата работоспособност. При повечето хора тези оплаквания изчезват напълно няколко месеца след спиране на употребата, макар че желанието за цигара остава понякога за доста по-дълго време.

ВОДИ ЛИ ДО ПРИСТРАСТЯВАНЕ?

Към никотин се развиват както физическа, така и психологическа зависимост:

  •  психическа – употребяващият съзнателно търси желаните ефекти от никотина;
    •    физическа – мозъкът свиква с тази субстанция и я „желае“, което всъщност води до появата на симптоми на абстиненция при липсата на никотин.

Характерно е бързото развитие на толеранс към веществото, но се смята, че истинска зависимост се получава след 2-3 години системно пушене. Зависимостта към никотин е много силна.

Основните симптоми на никотиновия абстинентен синдром са забавен пулс, повишен апетит и напълняване, нарушения в съня и раздразнителност, безпокойство, безсъние, намаляване на вниманието и влошаване на паметовите функции. Известни са случаи на пушачи, при които липсата на тютюн е довела до изблици на неконтролируема агресивност и параноидна психоза.

КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ?

Някои от рисковете от тютюнопушенето са:

  •  белодробни заболявания като хроничен бронхит и емфизем;
    •    обостряне на симптомите на астма;
    •    дългогодишната му употреба е свързана с рак на устата, слюнчените жлези, белите дробове, бъбреците, хранопровода, фаринкса (гълтача), ларинкса, стомаха, панкреаса, на шийката на матката, уретера (пикочопровода) и пикочния мехур;
    •    риск от сърдечни заболявания, включително съдова болест, сърдечен удар и аневризма;
    •    пасивното пушене (излагането на вторичен дим) увеличава риска от много заболявания, включително рак на белите дробове и сърдечно-съдови заболявания при непушачите, както и от влошаване на астмата при деца и увеличаване честотата на синдрома на внезапната детска смърт;
    •    жените пушачи могат да влязат по-рано в менопауза;
    •    жените пушачи, които приемат орални контрацептиви, са по-предразположени към сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания;
    •    при бременните, които пушат, рисковете от мъртво раждане, преждевременно раждане или раждане на дете с ниско тегло са по-големи;
    •    децата на жени, които са пушили по време на бременността, са в по-висок риск от развитие на поведенчески разстройства;
    •    намалени репродуктивни способности при мъжете (намалени подвижност и жизненост на сперматозоидите);
    •    отслабване на имунната система;
    •    по-чести настинка, грип или респираторни инфекции;
    •    загуба на усещанията за вкус и мирис;
    •    преждевременно стареене;
    •    пожълтяване на зъбите, ноктите и кожата.

При изгарянето на тютюна се отделят повече от 150 милиарда частици катран на кубичен сантиметър, което всъщност представлява видимата част от цигарения дим. Според химиците цигареният дим съдържа 10 000 пъти по-висока концентрация на катрани, отколкото замърсяването от колите в пиковите часове. Филтърът задържа една нищожна част от катраните, съдържащи се в цигарения дим.

Отравяне с никотин

Никотиновото отравяне описва токсичните ефекти на никотина след поглъщане, вдишване или контакт с кожата. Отравянето с никотин е потенциално смъртоносно, макар и да се случва сравнително рядко. Смъртоносната доза никотин е около 30-60 мг за възрастни и само 6 мг за деца.

Повечето случаи на отравяне са в резултат от използването на никотина като инсектицид. По-новите описвани случаи се дължат на болест на зеления тютюн (Green Tobacco Sickness); случайно поглъщане на тютюн или тютюневи продукти след консумация на растения, съдържащи никотин; при смесване на няколко продукта, които съдържат никотин (дъвки, пластири, цигари и др.) или при попадането му по кожата.

Никотинът в течността на електронна цигара може да бъде опасен за бебета и деца, ако случайно бъде погълнат или влезе в контакт с кожата. Има описани случаи и на отравяния на деца, които са били третирани с лекарствени кремове, които съдържат никотин.

Хората, които произвеждат или отглеждат тютюн, могат да пострадат от така наречената болест на зеления тютюн. Това е вид никотиново отравяне, причинено от контакт на кожата с мокри тютюневи листа. Случва се най-често при млади, неопитни работници в тютюневи насаждения, които не употребяват тютюн.

Никотиновото отравяне предизвиква симптоми, които следват двуфазен модел:

  •  Първоначалните симптоми се дължат главно на стимулиращите ефекти на веществото и включват гадене и повръщане, повишено слюноотделяне, коремна болка, пребледняване, изпотяване, хипертония, тахикардия (учестена сърдечна дейност), атаксия (загуба на равновесие и мускулна координация), тремор (треперене), главоболие, замайване, мускулни фасцикулации (контракции) и припадъци.
    •    След първоначалната стимулираща фаза на по-късен етап могат да се появят  симптоми като хипотония (ниско кръвно налягане), брадикардия (забавена сърдечна дейност), мускулна слабост и/или парализа със затруднено дишане, дихателна недостатъчност, кома и дори смърт.

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА УПОТРЕБЯВАЩИЯ?

Спирането на тютюнопушенето може да има незабавен положителен ефект върху здравето на човек, но често отказът от пушенето не е лесна задача. Опитът показва, че никотиновата зависимост е сред най-трудните за лечение. Честотата на рецидивите е най-висока в първите няколко седмици и месеци и тя намалява значително след три месеца.

Никотиновата зависимост е близка до алкохолната и барбитуровата зависимост. Опитите да се намалят вредите и рисковете за здравето от употребата започват с производството на специални филтри и цигари, съдържащи по-малко никотин и катрани. Днес съществуват разнообразни средства за спиране на цигарите – никотинови дъвки, пластири, таблетки, електронни цигари.

Някои изследванията показват, че човек трябва да се откаже от пушенето постепенно, за да се намали тежестта на симптомите на абстиненция. За много хора обаче този метод не е ефикасен. Други изследвания показват, че фармакологичното лечение в съчетание с работа с психологическата зависимост (като психологическа подкрепа/терапия и обучения за справяне с високо-рискови ситуации) дават по-добри резултати в дългосрочен план.

Важно е да се има предвид факта, че никотинът предизвика и физическа, и психологическа зависимост. По тази причина лечението следва да е комплексно и да повлиява и двете страни на зависимостта. Ако пушачът среща трудности с преустановяването на употребата, би могъл да се обърне към специалист, който да го подпомогне в този процес.

За консултация и насочване към консултативни кабинети в България можете да се свържете с Националната линия за отказ от тютюнопушене на Министерство на здравеопазването: телефон 0700 10 323.

ЕЛЕКТРОННИ ЦИГАРИ

Електронните цигари са устройства, които доставят никотин на потребителя чрез нагряване и превръщане в аерозол на течна смес, обикновено съставена от пропилен гликол, растителен глицерин, ароматични препарати, никотин и други вещества. Освен това течността се произвежда с аромати като на ягода, банан, шоколад, дъвка и дори желирани бонбони, което е изключително привлекателно за младежите.

Повечето електронни цигари работят като използват три компонента: пълнител, в който се съдържа течният разтвор; нагряващо устройство (изпарител) и енергиен източник, който обикновено е батерия.

Докато електронните цигари се рекламират като по-безопасна алтернатива на обикновените цигари, които доставят никотин чрез изгаряне на тютюн, все още не се знае много за рисковете за здравето от използването на тези устройства, а данните от изследванията засега са противоречиви.

Твърдението, че електронните цигари излъчват само безвредна водна пара не е вярно. Въпреки че съдържа много по-ниски нива на токсини в сравнение с цигарения дим, аерозолът от електронните цигари все пак е източник на никотин, токсични химикали и канцерогени.

Според Американските центрове за контрол на болестите и превенция (CDC) около 3,7% от възрастните в САЩ използват електронни цигари редовно, което отговаря на повече от 9 милиона пълнолетни потребители.

Голям брой клетки от устата, изложени на изпарения от електронна цигара в лаборатория, умират в рамките на няколко дни, според проучване, проведено от изследователите на Université Laval (Канада) и публикувано в Journal of Cellular Physiology. Наблюдения под микроскоп са показали, че процентът на мъртви или умиращи клетки, който е около 2% при клетъчните култури, които не са били изложени на изпарения, е нараснал съответно на 18%, 40% и 53% след 1, 2 и 3 дни на излагане на изпарения от електронна цигара. Това изследване предполага, че пушенето на електронни цигари може да повиши риска от инфекция, възпаление и заболяване на венците. В дългосрочен план може също да повиши риска от рак.

Употребата на електронни цигари е изключително опасна за тийнейджърите. Според изследване, проведено от Университета на Южна Калифорния (USC), по-големите тийнейджъри, които опитват електронни цигари, е шест пъти по-вероятно да опитат обикновени цигари в рамките на две години в сравнение с тийнейджърите, които никога не са пушили електронни. Ново изследване показва, че дори и младите, които употребяват устройствата, да не станат пушачи на тютюн, електронните цигари могат да увредят здравето им.

В доклада „Употреба на електронни цигари и дихателни симптоми при юношите“, публикуван онлайн в списанието American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine на Американското торакално общество, водещият автор Роб МакКонъл, доктор по медицина и професор по превантивна медицина в Училището по медицина „Кек“ към Университета на Южна Калифорния, и колегите му съобщават за връзка между употребата на електронни цигари и постоянна кашлица, бронхити и конгестия или храчки в Проучването за детско здраве в Южна Калифорния.

Проучването открило, че в сравнение с тези, които никога не са опитвали електронни цигари, рискът от дихателни симптоми бил:

  • приблизително 85% по-висок сред тези, които преди са употребявали електронни цигари;
    •    двойно по-висок сред употребяващите в момента.

Продажбата на цигари и електронни цигари на лица под 18 години в България е забранена (чл. 30 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия).

гр.Врацаул. Кокиче 14