Хероинът е наркотик, който принадлежи към групата на опиатите или веществата, които се извличат от растението опиев мак. Опиатите влизат в групата на депресантите – вещества, които потискат функциите на централната нервна система.
Хероинът, който се продава на улицата, се смесва с различни други вещества. В зависимост от начина, по който е обработен, представлява гъста и лепкава черна „смола“ или прах, чийто цвят варира от бял до тъмно кафяв. Често го наричат „кафяво“, „стаф“, „материал“, „херо“, „херца“ и др.
Хероинът най-често се инжектира, но може да се пуши или смърка.
При употребата на хероин много бързо се развива толеранс (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект).
Употребата на хероин може много бързо да предизвиква зависимост, както физическа, така и психологическа.
Краткосрочни ефекти: хероинът е депресант на централната нервна система, което означава, че потиска функциите на мозъка: усещането за болка отслабва или изчезва; емоциите се притъпяват и човек се чувства спокоен; забавят се движенията на червата и се получава запек; кръвното налягане и температурата се понижават. Употребяващият може да изпита краткотрайна еуфория или чувство за благополучие. Видът и продължителността на ефектите зависят много от чистотата на наркотика, количеството, начина на прием и от състоянието на самия употребяващ.
Дългосрочни ефекти: развитие на тежка зависимост; употребяващите често страдат от загуба на тегло и влошаване на здравето, тъй като се хранят лошо, не се грижат достатъчно за себе си и не търсят медицинска помощ при заболяване; губят интерес към случващото се с тях и около тях.
Важно: хората, които се инжектират, са подложени на риск от свръхдоза и/или от заразяване с различни инфекциозни заболявания (ХИВ, хепатити, сифилис др.).
КОЙ УПОТРЕБЯВА?
Броят на хората, употребяващи хероин в България, показва тенденция за намаляване от 2005 г. насам. Според оценка на Националния фокусен център за наркотици и наркомании на базата на национално представително проучване сред общото население на възраст 15-64 години в България, проведено през 2012 г., около 0,2 % (около 10 000 души) от общото население в България е употребявало хероин през последните 12 месеца. През последните 30 дни са употребявали около 5 000 души (около 0,1 %).
Хероинът е привлекателен за хората, които имат трудности при справянето с емоционални и житейски проблеми, тъй като притъпява чувствата и употребяващите временно спират да мислят за затрудненията си. Лошото в случая е, че повтарящата се употреба на хероин бързо води до тежка зависимост, от която произтичат множество други сериозни проблеми.
Повечето хора, които употребяват хероин, взимат и други вещества като амфетамини, канабис, кокаин, алкохол, успокоителни и приспивателни лекарства, други опиати и опиоиди. Употребата на няколко вещества наведнъж се нарича полиупотреба.
КАКВО Е ХЕРОИН?
Хероинът (диацетилморфин; [(5R,6S)-4,5-Епокси-17-метилморфин-7-ен-3,6-диил]диацетат) е наркотик, който принадлежи към групата на опиатите или веществата, които се извличат от растението опиев мак (Papaver somniferum L.). Опиатите влизат в групата на депресантите – вещества, които потискат функциите на централната нервна система.
Чрез отделяне на неузрелия семенник на опиевия мак и изсушаване на млякото, което излиза, се получава суров опиум. От суровия опиум може да се извлече морфин, а хероинът се прави чрез химическа обработка на морфина.
В зависимост от степента на пречистване, хероинът може да се продава в няколко различни форми: като бял или кафяв (в различни оттенъци) прах или като тъмнокафява до черна гъста „смола“. Белият хероин е с най-голяма чистота, но процесът за пречистването му отнема повече време и е изключително опасен заради използваните химикали. В България е разпространен кафявият хероин.
Хероинът, който се продава на улицата, почти никога не е с висока чистота. Преди да достигне до крайния потребител, наркотикът преминава поне през няколко фази на смесване с други вещества. В пробите хероин, заловени от полицията в България през 2014 г., процентното съдържание на диацетилморфин (активното вещество) е било средно 26,8%. Най-честите примеси в наркотика са били вече обичайните кофеин и парацетамол. Друго вещество, което се добавя, е метамизол. През 2014 г. е продължавала да се среща и смес от хероин с фентанил.
ОТКЪДЕ ИДВА?
Най-ранните данни за употребата на опиум датират от 3400 г. преди новата ера, когато опиевият мак е бил отглеждан от шумерите в долна Месопотамия (намирала се е на територията на днешен Ирак). Скоро след това с него се сдобиват асирийците, след това и египтяните. Финикийците и минойците пренасят опиума през Средиземно море в Гърция, Картаген и Европа. В 330 г. преди новата ера опиумът стига до Персия и Индия.
Морфинът е бил извлечен от опиума за първи път през 1805 г. Получил е наименованието си от Морфей – гръцки бог на сънищата. Производството му с цел търговия започва през 1827 г. в Германия. Тъй като в началото пристрастяващите качества на морфина не са били известни, той се използвал за лечение на зависимост към опиум. Смятан за чудодейно лекарство, морфинът бил масово предписван от лекарите в средата на 19-ти век.
Хероинът бил синтезиран от морфин през 1874 г. от английския изследовател Ч. Р. Райт, но търговското му разпространение започва чак през 1898 г., след като двама химици от фармацевтичната компания „Байер“ в Германия – Хайнрих Дресер и Феликс Хофман, го синтезират за втори път. Същите учени имат заслугата и за откриването на аспирина.
Хероинът също бил смятан в началото за чудодейно лекарство и се предписвал като средство против кашлица и болки. Също като при морфина по-рано, лекарите не забелязали веднага пристрастяващите качества на хероина и започнали да го изписват за лечение на зависимост към морфин.
Като резултат от масовата медицинска и немедицинска употреба, само за няколко години хероиновата зависимост се разпространява като епидемия в САЩ и Европа. Първите опити за ограничаването на употребата на хероин се правят през 1914 г. в Съединените щати, когато е забранено немедицинското му използване. Тъй като това не дава резултат, през 1924 г., пак в САЩ, хероинът е изцяло забранен от закона.
Много скоро последват пълни забрани или забрани за немедицинска употреба в редица други страни. Хероинът е обявен за незаконен наркотик в България през 1934 г.
В международен план забраната на хероина е категорично наложена през 1961 г. През 1972 г. хероинът вече заема голям дял от европейския пазар на незаконни наркотици.
КАК СЕ УПОТРЕБЯВА?
Хероинът може да се инжектира, пуши или смърка. Макар венозният прием да е най-рисков заради вероятността от заразяване с ХИВ, хепатити и сифилис, той остава най-разпространеният начин за употреба на хероин в България.
При венозен прием ефектите на хероина се усещат почти веднага – след 3-5 секунди. При инжектиране мускулно или под кожата ефектите започват да се усещат постепенно в рамките на 5-10 минути. При пушене ефектите също се усещат бързо, макар и по-слабо – след 5-15 секунди. При смъркане ефектите започват след 2 до 10 минути.
В зависимост от начина на прием, приетото количество, степента на развития толеранс и състоянието на употребяващия, ефектите могат да продължат от 2 до 5 часа (но без чувството на еуфория, което не се проявява при всички начини на прием и трае много кратко).
КАКВО ЧУВСТВА УПОТРЕБЯВАЩИЯТ?
Най-общо употребата на хероин (както и на други опиати) предизвиква следните ефекти:
- аналгезия (успокоява/намалява болката);
• сънливост;
• еуфорично настроение (дължи се на освобождаването на хистамин);
• успокоение, отпускане;
• усещанията за студ и глад изчезват;
• потиска функциите на централната нервна система, включително сърдечната дейност и дишането (те се забавят);
• телесната температура леко спада;
• зениците се свиват силно;
• устата пресъхва;
• променя се функционирането на червата и мускулите на сфинктера (това предизвиква констипация/запек);
• сексуалният нагон може да отслабне.
В началото на употребата или при по-високи дози употребяващият може да повръща, да страда от главоболие, разсеяност, гадене, сърбежи по кожата.
ВОДИ ЛИ ДО ПРИСТРАСТЯВАНЕ?
Бързото развитие на толеранс е характерно за хероина. Хората, които го употребяват редовно, се налага непрекъснато да увеличават количествата, за да получат един и същ ефект.
Употребата на хероин може много бързо да предизвиква зависимост, както физическа, така и психологическа.
При спирането на хероина може да възникнат различни и много неприятни симптоми на абстиненция, както и много силно желание за употреба. Симптомите може да включват:
- силна отпадналост;
• сълзотечение; отделяне на голямо количество секрети от носа (като при силна хрема); често кихане и прозяване;
• гадене; повръщане; загуба на апетит;
• диария; болки в корема;
• спазми; болки в мускулите;
• потиснато настроение; безпокойство; раздразнителност; тревожност;
• разширяване на зениците;
• настръхване на кожата; треперене; студени тръпки;
• силно потене;
• повишена чувствителност към болка;
• безсъние;
• повишено кръвно налягане;
• повишена температура;
• тахикардия (ускорен сърдечен ритъм).
Психологическата зависимост означава, че употребяващият копнее все повече за веществото и не се чувства добре без него. Хероинът формира силна психологическа зависимост. Тъй като той премахва усещането за физическа и емоционална болка, най-уязвими за тази зависимост са хората със сериозни проблеми: бездомни, безработни, станали жертва на насилие.
Най-ярко изразеният симптом на психологическата зависимост е непреодолимото желание за употреба. То може да продължи с месеци след спиране на хероина, особено ако не е било предприето подходящото лечение на зависимостта.
КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ?
Някои от основните рискове от употребата на хероин са:
- Развитие на тежка зависимост.
- Употребата на нестерилни игли и спринцовки за инжектиране на хероин може да причини кожни абсцеси и заразяване с кръвнопреносими инфекции като ХИВ, хепатити и сифилис.
- Редовната инжекционна употреба може да доведе до сериозно увреждане на вените, заболявания на крайниците и увреждане на сърцето.
- Хероинът потиска усещането за болка. Поради това симптомите на различните заболявания може да останат незабелязани, а заболяванията – нелекувани.
- Когато употребяващите хероин се хранят лошо и не се грижат добре за себе си (поддържат лоша хигиена, не търсят медицинска помощ), могат да страдат загуба на тегло, отслабване на имунитета и повишен риск от инфекции и заболявания.
- Употребата на хероин нарушава менструалния цикъл при жените, като той може да стане нередовен или да спре напълно.
- Майките, които са употребявали хероин по време на бременността, е много възможно да родят бебета с ниско тегло, зависимост и симптоми на абстиненция.
- Не се препоръчва бременните жени да се подлагат на детоксификация преди раждането, тъй като хероиновата абстиненция по време на бременност може да бъде опасна за плода.
- Хероинът оказва негативно въздействие върху дейности, изискващи повишена концентрация и внимание. Употребяващите не трябва да шофират и да работят с машини.
- Комбинацията на хероин с други депресанти на централната нервна система (например алкохол, бензодиазепини, други опиати) е много опасна, защото различните вещества взаимно усилват своите ефекти. Депресантите на ЦНС потискат дишането и това може да доведе до смърт.
Риск от свръхдоза
Свръхдозата може да възникне както при приема на твърде голямо количество хероин, така и при приема на по-малко количество, но в комбинация с други депресанти на централната нервна система (опиати/опиоиди, бензодиазепини, барбитурати, алкохол). Употребяващият може да вземе свръхдоза и ако попадне на неочаквано чист хероин или ако след период на неупотреба реши да вземе същата доза, на която е бил свикнал преди да спре (понижаване на толеранса).
Симптомите на свръхдоза могат да бъдат:
- повръщане;
• потискане на дишането (забавено, повърхностно дишане, спиране на дишането);
• хъркащи звуци (дихателните пътища може да са частично блокирани);
• силно свити зеници;
• мускулна слабост;
• студена, влажна или посиняваща кожа;
• посиняване на устните и на кожата под ноктите;
• брадикардия (забавяне на сърдечния ритъм), ниско кръвно налягане, пулсът трудно се напипва;
• загуба на съзнание;
• човекът не реагира на опитите за свестяване;
• кома;
• спиране на сърцето и смърт.
Важно: Не са редки случаите, в които хероинът се продава смесен с фентанил (опиоид, който е от 50 до 100 пъти по-силен от морфина). Тази комбинация повишава значително риска от свръхдоза.
МОЖЕШ ЛИ ДА СПРЕШ ДА УПОТРЕБЯВАШ?
Да, но ако употребяващият има вредна употреба или зависимост, той ще се нуждае от специализирано лечение.
Първата стъпка, която зависимият е необходимо да предприеме, е да премине през период на детоксификация (детокс). Обичайно неговата продължителност е от 5 до 7 дни, като това време в повечето случаи е достатъчно, за да отшумят острите симптоми на абстиненция.
Тъй като употребата на хероин води до развитието и на тежка психологическа зависимост, след детоксификацията е от голяма важност зависимият да продължи лечението си в дългосрочна програма за рехабилитация. В противен случай рискът от рецидив (връщане към употребата) е много голям. Това е така, защото зависимостта е хронично заболяване, зад което стоят множество различни проблеми. Спирането на хероина само по себе си няма как да помогне на един зависим да се справи с всички трудности и да изгради отново живота си.
Макар лечението на хероиновата зависимост да е трудно и продължително, около 50% от хората, завършили рехабилитационна програма, постигат пълно възстановяване.
В някои случаи, когато лечението в рехабилитационни програми по една или друга причина не дава резултат, зависимите към хероин могат постъпят в програми за поддържащо лечение с метадон, субститол или бупренорфин.
КАК ДА ПОМОГНЕМ НА УПОТРЕБЯВАЩИЯ?
Употребата на хероин води до определени симптоми. Наличието на тези симптоми обаче не е достатъчно, за да се определи със сигурност дали някой употребява или не. Единственият начин за това е да се говори откровено с човека.
В един открит и прям разговор може да се обсъдят важните теми като продължителността на употребата, причините за нея и проблемите, стоящи под повърхността. След това, ако употребяващият е съгласен, е добре да му помогнете да се свърже със специалисти в областта на зависимостите.
Близките на проблемно употребяващите и зависимите също е добре да потърсят подкрепа за самите себе си.